***Василис Цицанис, наречен още учител на лаика музиката е роден на 18 януари 1915г. в Трикала и умира на 18 януари 1984г. точно на 69 годишна възраст. Цицанис се оказва важната връзка между ребетика и лаика музика, той се появява на сцената в момент, в който стилът ребетика се превръща в стил лаика. Преди това да се случи песните ребетика са били забранени заради текстовете им и са слушани от определени прослойки. В последствие текстовете са цензурирани и песните започват да се слушат от цялото общество и са наречени „лаика”( λαϊκός =народен).

***Той е уникален композитор и текстописец, а също така и виртуоз на бузуки. Мелодиите му се определят като изключителни и вдъхновяващи, а за Цицанис казват, че никога не е писал музиката на хартия. Всяка една песен е излязла от сърцето му. Разбира се организацията Unesco е взела под свое покровителство определени ръкописни партитури от неговото творчество. За уникално се счита това, че някой успява да създаде непринудено толкова много богати текстове и мелодии.

***Василис израства в многодетно семейство, трима братя и една сестра. Баща му Ипиротис свири на мандолина. От малък Василис проявява интерес към музиката, но в началото само гледа баща си как свири. Когато през 1926г. баща му умира, тогава той за първи път взима инструмента му в ръцете си и прави първите си стъпки по пътя на една голяма кариера. По-късно тази мандолина се преобразува в бузуки. Майка му Виктория иска синът ѝ да следва право и успоредно с това да свири на цигулка. По това време Цицанис все още не е свирил на бузуки. Този инструмент е бил забранен и било немислимо някой младеж да свири на бузуки.

***Есента на 1936 Василис отива в Атина за да учи право. Там придобива познания по музика и заедно с ученето започва да обикаля заведенията в околността, където припечелва и помага на семейството си с пари. Първата му поява на сцената е в заведението «Μπιζέλια»(Bizelia), където се запознава с певеца Димитрис Пердикопулос. Пердикопулос го завежда в Odeon, където Василис Цицанис записва първите си песни. «Σ’ έναν τεκέ μπουκάρανε»( S’enan teke bukarane) е първата. Тогава може би Димитрис Пердикопулос не е знаел, че представя в Odeon един младеж(тогава Василис е на 22), който ще влезе в музикалната история на Гърция като велик композитор и текстописец. За много кратък период Цицанис записва един от най-големите хитове в своята карера и в музикалната история на Гърция – Αρχόντισσα(Arhondisa ). Много предположения са изказани за причината вдъхновила Цицанис да напише този текст. Песента е написана през 1938г. когато той е в армията в Солун. По време на германската окупация Цицанис се намира в Солун. Там създава едни от най-добрите си песни, които записва след войната. Песните му се пеят от Пагюмдзис, Керомитис, Стелакис, Перпиниадис, а също така и самият Цицанис.

***По това време неговите песни не са се разпространявали много. Епохата налага маршовете - това е времето на диктатора Метакса, в държавата има военен режим, а Цицанис вече започва да се отличава със своя стил. Под влиянието на Вангели Папазоглу и изключителните си способности с перото Василис Цицанис започва да придобива вид на творец.

***През този период се запознава със Зои Самара, с която се сгодяват веднага след като се уволнява от казармата и се женят малко след края на войната. По време на окупацията Васили Цицани отваря едно свое заведение наречено „Ουζερί Τσιτσάνη”(Uzeri Tsitsani) на улица Павлу Мела в Солун. В това заведение се пише част от историята на музикалния свят. През този период Цицанис записва само определена част от големите си хитове: „Αχάριστη”(Aharisti) , „Συννεφιασμένη Κυριακή”(Sinefiasmen i kiriaki), „Μπαξέ Τσιφλίκι”(Bakse tsifliki), „Νύχτες Μαγικές”(Nihtes magikes), „Όταν συμβεί στα πέριξ”(Otan simvi sta periks) и други.

***Пътят на кариерата на Цицанис продължава. Той е само на 30 години, но вече има славата на един от най-зрелите и известни творци в Гърция. По време на гражданската война през 1946г. отново отива в Атина, където създава нови песни и започва да ги записва. Много от тях никога не са издавани и никога няма да чуем. Тогавашната цензура забранява всички песни, в които се пее за събитията по това време. Някои от тях Василис Цицанис съхранява и изважда на бял свят много години след това.

„Една окървавена дреха постилям за да си отдъхна
на влажния цимент, ох, майко моя.
В двойната килия доведоха и другия ми брат,
колко ще страда, ох, майко моя."

***Днес могат да се намерят ръкописи на някои от забранените песни, други са записани в музикални студия, а някои от тях Цицанис завинаги отнася със себе си.

***С края на гражданската война идва и пълния възход на Василис Цицанис. Песните на учителя вече се слушат свободно. Някои казват, че това е преходния стадий между периодите „ребетика” и „лаика”, други изказват мнение, че Цицанис е пишел песни за наркоманите по онова време, но истината е, че песните му започват да се слушат от широката публика и остават хитове до наши дни.

***Пътят на кариерата му до последните му дни е малко или много известна на всички. С него стават известни певци като Сотирия Белу, Марика Нину и Продромос Цаусакис. Неговите песни се чуват в дискографиите на Стелиос Казанзидис, Григорис Битикоцис, Стратос Дионисиу, Панос Гавалас, Манолис Ангелопулос , Кети Грей, Поли Пану, Харула Ламбраки, Стаматис Кокотас. Песните „Συννεφιασμένη Κυριακή”(Sinefiazmen i kiriaki), „Τα λιμάνια”(Ta limania), „Τα ξένα χέρια”(Ta ksena heria), „Απόψε κάνεις μπαμ”(Apopse kanis mpam), „Δηλητήριο στη φλέβα”(Dilitirio sti fleva), „Κάποιο αλάνι”(Kapio alani), „Μπαξέ- τσιφλίκι”(Bakse – tsifliki), „Της Γερακίνας γιος”(Tis Gerakinas gios), „Κορίτσι μου όλα για σένα”(Koritsi mu ola gia sena), „Στην Καλαμπάκα μια βραδιά”(Stin Kalambaka mia vradia), „Αχάριστη”(Aharisti) , „Αρχόντισσα”(Arhondi sa), „ Νύχτες Μαγικές”(Nihtes magikes) и безрбой други се определят днес като песните - „огледало на гръцката музика”.

***През 1980г. По инициатива на UNESCO Цицанис записва двоен албум с титлата „Χάραμα”, както се нарича заведението, в което той работи през последните 14 години от живота си. В албума са включени както много от класическите му произведения, така и някои изпълнения на бузуки, композирани от него. След като излиза на музикалния пазар във Франция, този албум печели наградата на Музикалната академия Charles Gross, но междувременно големият творец вече си е отишъл....

***Цицан ис умира на 18 януари 1984г., на своя рожден ден в болницата Brompton в Лондон, където се намира по това време, след неуспешна операция на белите дробове. 24 дни преди това Василис Цицанис записва нови песни в „Χάραμα”.